Краезнание Краезнание

Скалното образувание „Скалето” се намира на около 1,5 км западно от село Црънча (община Доспат). Интересно е с това, че е било използвано като светилище още през късната Бронзова епоха и през Желязната епоха.
Землището на селото е осеяно с тракийски и римски могили, запазен е стар тракийски и римски път, свързвал населеното място с Беломорието. След аматьорски археологически проучвания на местни учители през 50-те години са разкрити скелетни погребения с инвентар главно от глинени съдове. При обхождания на обекта са открити материали от средновековието. До местността може да се достигне пеш или с джип по пътя от с. Црънча за с. Ваклиново. Гледката от Скалето към зеленото море на Родопите е пленителна.

Скалният феномен „Слонът“ се намира на брега на Широколъшка река, на около 4 км от град Девин и в близост до кв. Настан, по пътя за гр. Смолян. Разположен е в Широколъшката разломна зона, която има водеща роля в образуването на Триградксия карст и Триградския пещерен район, който е втори по големина в Родопите. В близост се намират най-големите карстови извори в района – при кв. Настан и с. Беден, излизащи на повърхността на границата между окарстените мрамори и неокарстяващите се протерозойски скали под тях. Край реката природата е изваяла причудлива скална фигура, която удивително прилича на слон – удълженото тяло на скалата завършва с хобот. През 2013 г. по европейски проект е изграден кът за риболов, отдих и наблюдение. Мястото включва паркинг и беседка с камина. На паркинга са поставени кошчета, в които посетителите да събират своите отпадъци и да не замърсяват природата. За улеснение на достъпа до реката за туристите и запалените рибари пък са изградени стълбички от природни материали. Край реката е оформена алея и са поставени пейки за риболовците..

Триградското ждрело – е изключително живописен пролом на Триградска река (ляв приток на Чаирдере, дясна съставяща на Въча) в община Девин.
Ждрелото е с дължина около 7 км, като същинското ждрело е около 2 – 3 км. Всечено е до 300 – 350 м всред силно окарстени протерозойски мрамори. Има тясно (от 100 до 300 м) скалисто легло и стръмни до отвесни склонове. Триградското ждрело е трето по дължина е в България, след Буйновското и Трънското ждрело.
От траките е останала легенда, че тук те хвърляли в бездната своите вождове, за да ги направят безсмъртни. По-късно славяните и прабългарите, застанали пред тази вряща от пенливите води на реката дупка, от която начева висок над 50 метра водопад, я нарекли Клокотник. Хората столетия вярвали, че това е входът към другия свят, че тук гневни богове грабвали най-красивите девойки или народът сам ги пренасял в жертва, за да умилостивят злите сили.

Чудните мостове – В южните склонове на Чернатица, източно от величествения горски венец на връх Персенк, се намират Чудните мостове (Еркюприя) – дивна забележителност на българската природа. Разположени са в местността Карабаир на 1450 м. н. в. в близост до с. Забърдо.
Чудните мостове са живописен природен паметник, който в недалечното минало е бил малко известен и посещаван, защото е бил откъснат от главния родопски път – Асеновград – Чепеларе – Смолян. За тях почти нищо не е писано в миналото.
Големият мост особено е поразяващ с естествената красота на своя огромен скален отвор с посока изток – запад. Мостът е висок около 50 м. и широк 40 м. Естественият провлак на моста е дебел 15-20 м. Колонадите, на които се крепи мостът, са високи около 30 м. и се сливат с гористата околност, като се снишават постепенно.
По нищо не личи, че големият мост е издълбан от огромни поройни води, топящи се преспи и ледове на пролет, които са се просмуквали и са прорязвали земната гръд. Постепенно пръстта е била отвлечена от водите и се образувала широка цепнатина. Каменният мост прилича на изкустен мост, строен от човешка ръка. Малката рекичка, която се спуска от Персенските склонове, минава ниско по страничния западен отвор.

Екопътека „Каньона на водопадите“ – е изградена през 2003 г. и е реновирана изцяло през 2013 година. Маршрутът е изключително живописен, преминава през резерват „Сосковчето“ и буферната му зона, като по дължината му туристите могат да се любуват на животински и растителни видове с висок природозащитен статус, риолитни скали с причудливи форми и иглолистни гори със средна възраст над 100 години.
Пътеката се вие по двата бряга на живописната река Герзовска, като за улеснение на туристите има изградени дървени мостчета, както и беседки и заслони за хранене и почивка, чешми и тоалетни, а трудните участъци са обезопасени с парапети и стъпала за спокойното преминаване на хора от всички възрастови групи. Ще останете смаяни от 46-те водопада по течението на реката, най-големият от които с височина на водния пад почти 70 м. Наречен е „Орфей“ поради аналогията, която е прави между струйките вода, стичащи се по скалата и струните на Орфеевата лира. По дължината на екопътеката са изградени три наблюдателни площадки, обезопасени с метални парапети и въжета, от които се разкрива незабравима панорама към дивите и непристъпни склонове на резервата, застлани с вековни гори и скали, както и към град Смолян.

Момчилова крепост (останките от средновековната крепост Повисд) се намира в местността Градището, югозападно от с. Градът и на 2 км. северозападно от с. Подвис, община Смолян. Разположена е на надморска височина 1215 м с отлична видимост във всички посоки. На това удивително място траките преди хилядолетия се прекланяли пред божествата си и търсели с жертвите си тяхната закрила и щедрост. Още личат в скалите следите от светилището им. После, през VI в., от север идват нови народи. Изграждат се цели укрепителни линии, които трябва да защитят от тях територията на Източната Римска империя, получила по-късно името Византия. Така се издига първото укрепление на височината, опожарено много скоро от нашествениците. Крепостта отново е изградена някъде около XII в. от камък и здрав хоросан, с дебели около 1,30 м стени. Достъпът до обекта с автомобил е през с. Градът, а за удобство на туристите е обособен паркинг, изграден е информационен център, в който е представена изложба с резултатите от археологическата проучване на обекта през 2007 г. До крепостта може да се стигне и пеша от с. Подвис по маркирана екопътека. Археологически проучвания на Момчиловата крепост са провеждани в продължение на пет сезона – 1986 г. и 2007-2010 г. Една от основните атракции на крепостта е аудио визуалният спектакъл, изпълняван в тъмната част на денонощието, който включва прожекция върху естествен скален откос в подножието на върха на 30-минутен филм, посветен на Момчил юнак.

Регионален исторически музей в гр. Смолян носи името на своя създател Стою Шишков, който през 1935 г. обявява идеята за създаване на Етнографски музей в родното Устово и прави дарение от 50 хил. златни лева за поставяна на началото му. Предшественик на музея е създаденият през 1951 г. в с. Райково Родопски народен музей, който първоначално е етнографски, но постепенно се откриват исторически, археологически и художествен отдел. Пре з 1967 г. е преобразуван в Окръжен исторически. В новата си сграда музеят се помещава от 1983 г. Намира се в централната част на града, в така наречения Културен комплекс, в съседство с Художествената галерия и Регионална библиотека „Николай Вранчев“. В музея се извършва дейност по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на движимите паметници на историята, бита и културата на Среднородопския край. Постоянната експозиция в него е на тема: „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси “Праистория”, “Траки”, “Средновековие” и Етнография с експозиционни пояси “Традиционно облекло”, “Обреден реквизит”, “Традиционни занаяти”, “Родопска архитектура” и “Традиции и съвременност”. В последните години се развива активна дейност с временни изложби за различни значими събития и дати от историческия и празничен календар, за бележити личности, културни феномени и др.

Художествена галерия – Смолян е създадена през месец май 1964 г. Нейни основатели са известните художници Петър Стайков и Вълко Гайдаров. Началото на галерията се поставя с изложба, в която са показани 35 творби – живопис, графика и скулптура, в новата сграда на читалище „Христо Ботев”. През 1983 г. галерията се настанява в новоизградената база в Културния комплекс на Смолян. Сградата разполага с 1 300 кв. м. експозиционна площ. Във фондовете си има над 2000 творби в областта на живописта, графиката, скулптурата и приложните изкуства. Изградена е с всички компоненти на музейното дело – изложбени зали, фондохранилища, научен архив, реставраторско ателие. Всичко това я утвърждава като една от водещите културни институции в Смолян и региона. Откроява и със своята специфика – темите и сюжетите са свързани с Родопите. В продължение на 39 години Вълко Гайдаров е неин директор. Той събира картини за фондовете й, като резултатът е към 2000 произведения, даващи пълна представа за развитието на изкуството у нас. Обогатяването на фондовете нараства и от даренията, които постъпват както от автори, така и от техни близки и родственици.
Постоянни експозиции:
- Колекция от художествени произведения от 30-те години на миналия век насам е на художници, които идват в Родопите да рисуват. Това са Васил Бараков, Давид Перец, Златю Бояджив, които откриват Родопите и за други художници. Колекцията така е подбрана, че да отразява историята, бита и красотата на Родопите.
- Българското изкуство от 30-те години на 20 век и е разположена в четири зали на два етажа в галерията. Това е най-голямата колекция. Най-ценните експонати са от Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Анастас Стайков, Владимир Рилски, Дечко Узунов, Борис Денев, Бенчо Обрешков и други. Експозицията включва 177 маслени картини, 43 - акварел и графика и 39 скулптури.
- Зала на смолянските художници – родени, живели и работили в Смолянска област.
- Колекция „Орфей” - състои се основно от графики и скулптури на Румен Скорчев, Зафир Йончев, Любен Йорданов, Любен Диманов, Миладинка Костадиновя, Маргарита Пуева, Георги Радулов, Петър Пешев и др.

Старият град – Златоград е успял да запази почти непокътната старата част на града, изградена през XVIII-XIX век – времето на Българското възраждане. Разположен е на южния бряг на река Върбица. Над 100 сгради, главно жилищни, са оцелели до наши дни. къщите са с уникални като архитектура, включват елементи от българската възрожденска къща и архитектурата на близкия Егейски бряг, с които златоградчани са били в тесни икономически и човешки контакти. Златоградските къщи са издигнати най-често на три етажа от камък, кирпич и дърво. Кирпичените части са обмазани с бяла вар, откъдето идва едно от имената на града през Средните векове – Беловидово, формата на комините е кръгла. Долният етаж е бил определен за стопанска дейност – шивашки, ножарски, дърводелски, златарски, кожарски ателиета, работилници и магазини. В някои са били устроени кафенета и механи. В Старото кафене, което е започнало работа през 1823 г., и днес можете да пиете кафе, приготвено върху горещ пясък в малка камина. В механите могат да се хапнат ястия, изготвени по стари рецепти. Днес в Златоградския ареален комплекс действат 9 работилници – Терзийска, Сараческа, Ножарска, Златарска, Грънчарска, Тъкаческа, Резбарска, Медникарска, Гайтанджийска – посетителите могат да купят ръчно направени ножове и саби, бижута, тъкани, изработени по старинни технологии. Забележителна е и старата воденица, работеща с водна сила, заедно с тепавица за платове.

Екопътека ”Невястата” е с дължина под 1 км и началото и започва на метри от пътя Смолян - Пампорово при арката на манастира ”Св. Панталеймон”, после навлиза в гората, която осигурява места за отдих и достига до скала ”Невястата”. От нея води началото си и така наречения ”Железен път”, който предлага два различни маршрута. Има изкуствена стена за катерене и алпийски тролей. Легенди гласят, че по време на Османското владичество, красива девойка от Смолян била поискана за жена на турски големец. Момичето нямало право да откаже и привидно се съгласило да се омъжи, но преди това искала за последно да види родното си място. Изкачило се на най-голямата скала и се хвърлило в бездната под себе си. В нейна памет хората нарекли скалата от която скочила ”Невястата”.

Близо се намират и останките от Смолянската крепост, като първите разкопки са направени през 30-те години и тогава са разкрити следи от крепостни стени, изградени от камък и хоросан, с дебелина до 2 метра. Крепостните стени изначало са били широки 1,60 м, направени от ломени камъни, а по-късно надгръдени до 2,40 м като лягат върху старите основи. Укреплението все още не е напълно проучено и съществуват известни спорове на същността му, но без съмнение крепостта в този си вид привлича още повече туристи е местността Турлука.

Смолянските езера са пръснати по левия склон на долината на р.Черна, от Орфеевите скали и връх Снежанка - чак до Смолян. Образувани са в тилните понижения на голямо свлачище, получено в резултат на контакта на риолитни скали. Преди години те са били над 20 на брой, но голяма част от тях с течени на времето са затревени, пресъхнали или превърнати в рибарници. Днес са останали седем, три от тях са особено интересни и впечатляващи. Тях може да ги видим, като тръгнем през кв.Езерово на Смолян, поемайки пътя за лифта Смолянски езера - Снежанка.

Първото е Тревистото езеро. Наричат го така, защото при засушаване, особено през лятото, израстват буйни треви. Близо 30% е заета от торфен пласт с дебелина 1 м. То е свързано с речен ръкав с второто езеро - Бистрото езеро, а последното е най-дълбоко(4,5 м) и с най-високо разположение (1500 м.н.в) - Мътното езеро. Казва се така зареди мътните му синъо-черни води.

Край тези езера Орфей възпявал природата и любимата си Евредика. Без съмнение те ще донесат много приятни и спокойни мигове на всички.

Крепостта „Калето” заема площ от 2,5 декара и от нея са поучени северната и западната крепостни стени. Дебелината на основите й е от 1,70-1,80 м. Зидарията и е двулицева, от ломен и необработен варовиков камък и бял хоросан. Североизточният ъгъл на крепостта и цялата и източна стена са напълно разрушени,като вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелстват пукнатини в скалата, пресичаща източния склон на върха.

Северната крепостна стена е със запазена дължина 44,5 м. Тя е съхранена в най-голяма степен и на места височината и достига 3 м. Западната крепостна стена е дълга 38 м. В южния й край е изградена външна бойна кула, която има конструктивна връзка с крепостната стена. В план кулата е правоъгълна, със стени дебели 1 метър-северната и южната и 1,10 м западната. Тя е с външни размери 5,50 м север-юг и 3,40 м изток запад.Входа е широк 1 м.

Крепостта над с.Кошница е едно от най-впечатляващите укрепления, пазили родопските твърдини, а подходът към нея през тунела на проходната пещера, ще направи посещението й едно от най-интересните в тази част на планината.

Турчин мост се намира на 2-3 км от град Неделино и само 300-400 м от последните къщи.

Всеки, който посети града, проявява интерес към него. Той отдавна се е превърнал в светилище, пред което хората се прекланят в знак на почит към паметта на изстрадалите българи. Спомена за трудното робско време се предава от поколение на поколение. Днес всеки знае, че точно на това място сблъсъкът между двете религии (християнска и мюсюлманска) е бил не само много силен, но изключително драматичен. Мостът е многогодишно свидетелство за насилствено помохамеданчване на населението в Родопите, от там идва и името му. Пътят, който води към него, макар и тесен, е асфалтиран. Мостът е реставриран, за да се запази като исторически паметник на Неделино.

Той е и част от екопътека водеща до пещерата „Годумова дупка”.

Църквата "Св. Неделя” – гр. Неделино е построена по инициатива на Движението за християнство и прогрес „Св. Йоан Предтеча“ на отец Боян Саръев и инициативен комитет от града. На 7 юли 1994 г. (денят на св. Неделя) е избрано църковно настоятелство със секретар Николай Бозвелиев и членове Димитрина Лаханова и Иванка Павлова. Идеята е църквата да бъде център на религиозно-просветна дейност, като са предвидени помещения за крипта, музей и неделно училище. Пловдивският митрополит Арсений освещава първата копка през март 1995 г. Храмът се изгражда благодарение на дарения от фондация „Бъдеще за България“ с председател Елена Костова, Движението „Св. Йоан Предтеча“, Националният исторически музей, както и от много граждани от Неделино и страната. Проектите са изработени и дарени от архитектите Олег Николов и Николай Калайджиев.

Иконостасът е изработен от майсторите резбари Иван Рашев и Иван Халев от София, а иконите са дело на Боряна и Благой Дживджанови, Галя Трифонова, Пламен Петров, Стефан и Любомира Стефанови. Две от камбаните са изработени в Солунската леярна, а голямата от 500 кг - в Киев. На 7 септември 1997 г. митрополит Арсений, в съслужение с отец Боян Саръев, извършва водосвет на новопостроената църква.

Зографисането на храма започва на 7 юли 1998 г. от екип с ръководител проф. Асен Гицов, а стенописите на храма са рисувани през 2005-2007 г. от търновските зографи Ясен Янков, Георги Пенчев и ръководителката им Петя Петрова.

Църквата и построена в град, населен предимно с българомохамедани и е пример за мирното съжителство на родопчани, поклонници на две религии.

Музеят на ските и ски-спорта в Чепеларе е единствен по рода си в България. Той се намира в сградата на читалище „Родопска искра“ в града. Музеят е открит през 1998 г., след като голямата българска биатлонистка Екатерина Дафовска печели златен медал в Нагано, Япония на Зимните олимпийски игри през същата година. Дафовска е родена и е започнала своето обучение в ски-спорта в град Чепеларе. Нейната олимпийска титла е в основата на инициативата за откриване на експозицията.

Идеята за музея е на Димитър Райчев, учител и общественик, създател също на Музея на родопския карст. Сред първите дарители и учредители са още бивши и настоящи скиори.

Музейният фонд от 700 различни експоната – купи и медали от спечелени състезания по ски и биатлон, снимки, документи и др. Те показват развитието на зимните спортове в региона и спортната история на различни големи личности. Посетителите ще научат много интересни факти, свързани с някои от най-успешните български спортисти в зимните спортове - Екатерина Дафовска, Шинка Куцинова, Кръстина Стоева, Евангелина Пешинска, Митко Хаджиев, Борислав Киряков, Радослав Янков, Димитър Герджиков и др.

Музеят по спелеология и български карст в град Чепеларе е единственият по рода си в България и един от малкото музеи на тази тема в Европа. В него са разположени документи, снимки и скални образувания от родопския карст. Основан през 1980 година от Димитър Райчев (учител по биология и страстен спелеолог-изследовател на Родопите) като „Музей на родопския карст”, а по-късно, през 1983 година, прераства в „Музей по спелеология и български карст”. Заема площ от 870 кв. м и разполага с основен фонд от 9400 експоната, научно-спомагателен фонд от 7100 експоната и обменен фонд от 170 експоната, зала за гостуващи изложби, библиотека със 730 тома научна литература, лаборатория и зала за конференции с 60 места.

Експозицията е развита в 5 теми: 1. „Науката спелеология и основни направления в нейното развитие“; 2. „Въведение в геоложката история на Родопите - най-старата суша на Балканския полуостров“. Интерес представлява изложената колекция от минерали и фосили.; 3. „Повърхностни и подземни карстови форми“. Те са разположени по тавана и по пода на залата.; 4. „Пещерни обитатели“. Сред тях най-типични са прилепите. От 35 вида населяващи Европа, 28 са разположени в Родопите.; 5. „Пещерна археология и палеонтология“.

В Родопите е едно от най-голямото находище на кости от пещерна мечка. Следите от страшните му нокти още личат по стените на някои пещери.

Средновековната Крепост Козник е разположена на скалист хълм югоизточно от град Рудозем, в района на име „Кечи кая” (известен още като „Кечика“ или „Козя стена“). В района са открити следи от траките, които са използвали околните скали като светилище.

Крепостта е построена по-късно през Средновековието. Височината, на която е построена крепостта, е ориентирана в посока изток-запад и е дълга 4 км. Източната ѝ част е много висока и скалиста, с непрестъпни стръмни склонове, достигащи на височина 300-350 м. Крепостта се намира в източната част на масива.

Крепостните стени са били направени от необработени ломени камъни и споени с бял хоросан. Общата им дължина е била около 180 метра, а дебелината им около 1.60 – 1.70 метра. Пространството между стените се е разделяло от скалите на източната и западната част.

Крепостта Козник е все още в процес на изследване. Разкрити са части (около 50 метра) от крепостната стена с дебелина от 1,50 до 2 м и височина 2 метра и много парчета керамика от различни епохи.

2.ПЪТЕВОДИТЕЛ за област Смолян = Guidebook for Region Smolyan . - Смолян : Принта-КОМ, 2014 . - 146 с.:

До началото на екопътека „Циганското градище” се стига по пътя град Рудозем - село Елховец – село Пловдивци – село Коритата – село Мочура с обща дължина 18 км., като 14 км от тях са асфалтов път. Самият маршрут е 9500 м. След това от село Мочура до началото на пътеката се минават 5 км. черен горски път. От тук се открива прекрасна гледка към гръцката част на Родопите. С просто око се вижда село Димарио (Демерджик), както и цялото дефиле, по което ще минава пътят Рудозем – Ксанти.

Връх Циганско градище е висок 1827 м.н.в. Въпреки че през хилядолетията той е бил обитаван от различни етноси, неговото име се е съхранило еднакво на всички езици: Циганско градище (на български), Ченге хисар (на турски), Гифтокастро (на гръцки). Подножието на Циганско градище е сред редките находища на растението родопски крем. Вековните букови гори и отдалечените населени места са рай за животни и птици, поради което територията е включена в мрежата по НАТУРА 2000 –Директивата за местообитанията. Впечатляваща е гледката от местността Съдилището. Дълбоки стотици метри скални откоси, свързани с предания за времето, когато непокорните да предадат вярата си били хвърляни в страшните урви.

1. КАЗАНДЖИЕВ, Светозар и др. Община Рудозем = Rudozem Municipality. Spots of Paradise in the Rhodope Mountains / Светозар Казанджиев, Сашо Сарандалиев . - Рудозем : Принта-КОМ, 2008 . - 46 с.: с цв. ил.; 21Х30 см . - (Райски кътчета от Родопите)

3.ПЪТЕВОДИТЕЛ за област Смолян = Guidebook for Region Smolyan . - Смолян : Принта-КОМ, 2014 . - 146 с.

Църквата „Св. Петка” - намира се в махала Бистрица (Махмутица) на с. Широка лъка. В началото на века заселниците се понамножили и замислили градеж на църква. Започнали я през 1921 г. върху старо оброчище, където имало малко параклисче. Включили се всички, помагали и комшиите от съседната Кукувица, та след три години, през лятото на 1925 г., обитателите на двете махали се събрали за освещаването на тяхната църква „Св. Петка”. Инициатори на градежа на църквата са всички местни жители. Някои от тях са: Константин Шоков, Вълко Терзийски, Георги Чучуранов, Илия Калайджиев, Манол Терзийски, Костадин Шапков, Пейо Шоков, Тодор Чакъров, Лазар Присадов и др. Майсторите са от Смолянско, начело с Кръстю Илиевски.

Всичките икони в храма са дело на зограф Митю Цанев. Царските икони са шест и представят Св. Петка, св. Богородица с Младенеца, Исус Христос и св. Йоан Кръстител, а на дървена табла в двата края на иконостаса са изписани светци войни на коне, съответно св. Димитър от север и св. Георги от юг. Над западния вход на църквата е издигната дървена конструкция, която служи за камбанария. На нея е гравиран следния надпис: „На храма Св. Козма и Дамян на махалата Махмутица“. Явно е правена за близкия параклис , но след построяването е закачена на „Св. Петка”. Два от свещниците в църквата са от 1933 г. и са дело на Благо Велиганов от гр. Пловдив.

Поради предизвиканото преди 1989 г. обезлюдяване на малките селища, храмът е занемарен. През 2005-2006 г. той е ремонтиран основно от пръснатите по околните селища потомци на първостроителите.

На 14 октомври, денят на светицата, те отново се събират в църквата, за да се помолят и запалят свещи по гробовете на бащи и деди.

ГЛУШКОВ, Костадин. Кръстовата планина / Костадин Глушков . - Асеновград : Еко Белан, 2017 . - 508 с.

ШУКЕРОВ, Петър и др. Земята гледа небето : Хора и православни храмове в Средните Родопи / Петър Шукеров, Иван Патев, Димитър Михайлов ; Ред. Теодора Карамелска ; Снимки Иван Патев, Петър Шукеров, Антон Кацаров . - София : Св. Климент Охридски, 2015 . - 304 с.

Най-голямата църква в Южна България е „Св. Висарион Смолянски”. Идеята за построяването ѝ върху гробищен парк е на Тодор Батков, като по-голямата част от средствата за осъществяването ѝ са дарени от него и семейството му. Официално църквата е открита на 3 юли 2006 година и носи името на родопския епископ св. Висарион Смолянски, канонизиран от православната църква през 1987 г.

Храмът е с обща площ от 1580 м2. Височината на куполите е 24 м, а на камбанарията - 32 м. Самите камбани са изработени в Москва, като най-голямата тежи два тона, а най-малката - осем килограма. Църквата е кръстокуполна и побира 500 души. Храмът има общо 22 колони, облицовани с варовик и глиц елементи, а подовете са с черен и сив гранит. Прозорците и вратите са от истински махагон, а входната врата е от дъб с метален обков и оригинални детайли. В югоизточната част на парцела е построено жилище за гости, канцелария и стая за свещеника.

Църквата е построена по архитектурен проект на местните архитекти Антон Тодоров и Николай Бечев, а конструктор е Ангел Бедров. Главният иконостас и митрополийският трон са изработени от Кънчо Цанев, а самите икони са рисувани от група иконописци, под ръководството на Елена Дечева и доц. Дечко Дечев.

Храмът „Св. Висарион Смолянски” е предпочитано място не само за духовно докосване до Бога, но е и една от най-посещаваните туристически забележителности в района. През нея минават десетки български и чуждестранни туристи .

МИХАЙЛОВ, Димитър.Напътственик на православния християнин / Състав. Димитър Михайлов . - Смолян : Принта КОМ, 2006 . - 68 с.

ПЪТЕВОДИТЕЛ за област Смолян = Guidebook for Region Smolyan . - Смолян : Принта-КОМ, 2014 . – 97 с.

ШУКЕРОВ, Петър и др. Земята гледа небето : Хора и православни храмове в Средните Родопи / Петър Шукеров, Иван Патев, Димитър Михайлов ; Ред. Теодора Карамелска ; Снимки Иван Патев, Петър Шукеров, Антон Кацаров . - София : Св. Климент Охридски, 2015 . - 304 с.

Пещерата Ухловица се намира в близост до едноименната махала, на 3 км. североизточно от с. Могилица в местността Сините вирове. Името й произлиза от думата „Улулица”- вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата. Окичена е с много красиви образувания, изваяни от водата и от въздушните течения - дендрити, оприличавани на корали и дървета, по- редките хеликтити, които приличат на малки каменни слънца, типичните за всяка пещера сталактити, сталагмити и каменни водопади. Със своите красиви образувания тя заслужено си е спечелила правото да бъде наричана „един от подземните дворци на Родопите”.

Пещерата е на няколко етажа. В горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба. Пещерата завършва със 7 красиви езера, които на пролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло.

Ухлувица се намира на 1040 метра надморска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10-11℃. Отворена е за целогодишно посещение.

Използвана литература:

ПЕЩЕРА Ухлувица = Uhluvitsa cave. // Пътеводител за област Смолян = Guidebook for Region Smolyan . - Смолян, 2014, с. 102-103.

ПЕЩЕРАУхлувица . // Пътеводител "Из Средните Родопи" : Средните Родопи - гостоприемство в четири сезона . - [Смолян], [2014], с. 58-59.

Църквата „Св. Николай Чудотворец” с. Арда се изгражда две години – започва през 1872 и завършва през 1874 г. Ръководител на строежа е устабашия Райко Вълков, както личи от вградена плоча над южната врата на църквата. Надписът е на гръцки и гласи: „С ръката Райкова, син на Вълко. Свети Никола, 1874.” Освещаването е извършено на 25 юли 1882 г. от Ксантийския гръцки митрополит Филотей.

В края на 20-те години на XX в. започва изграждането на камбанарията, която е довършена през 1927 г. от майстор Симеон Николов от с. Габрово (дн. с. Габрица). Тогава той поставя и голямата камбана на църквата, изработена от камбанолеярите Георги и сина му Димитър Алексиеви в София през 1923 г. По спомени, при отливането ѝ са използвани и парчета от камбаната от съседното село Могилица, останала от времето преди помохамеданчването му и съхранявана там като родова реплика. Малката камбана е доставена през 1932 г. от Благо Велеганов от гр. Пловдив. През 1928 г. той изработва и свещниците за храма.

Царските икони са десет и са изписани от Димитър Христов от Станимака (дн. Асеновград). Те са рисувани успоредно или малко по-късно с изграждането на църквата и направата на иконостаса. Подредени са в следния ред (север-юг): св. архидякон Стефан, св. Георги на кон, Три Светители, св. Никола, св. Богородица с Младенеца, Исус Христос Вседържител, св. Йоан Кръстител, Възнесение на св. пророк Илия, св. Димитър на кон, Архангелски събор. На южната стена пред иконостаса е поставена икона на стар светец-мъченик с дълга бяла брада - вероятно св. апостол Андрей. Дарителския надпис е разположен отдолу в ляво: СЪ ИЖДИВЕНИЕТО НА АБАДЖИЙСКОТО ДРУЖЕСТВО 1897 ГОД. ЖИВУЩИ НА ГР. ДРАМА.

Иконите от празничния ред са рисувани поне пет години по-късно. Те са двадесет и седем, плюс Убрус, както всички са рисувани от зограф Димитър Христов. Като стил можем д ги отнесем към произведенията му от средата на 80-те години на XIX век. На кивот е изнесена голяма икона, представяща св. Тома с дванайсет житийни сцени. Единственият стенописен образ в храма е на св. Теодор Стратилат в цял ръст, подписан от Янако Спиров от Станимака, 1875 г.

Шукеров, Петър и др. Земята гледа небето : Хора и православни храмове в Средните Родопи / Петър Шукеров, Иван Патев, Димитър Михайлов ; Ред. Теодора Карамелска ; Снимки Иван Патев, Петър Шукеров, Антон Кацаров . - София : Св. Климент Охридски, 2015 .

Площадката „Върхът” е със стъклен под на надморска височина 1351 м., която ви показва панорамна гледка към кулата „Снежанка” на Пампорово, родопските върхове Перелик, Карлък, Свобода и Ком. На 351 м. надолу се вижда поречието на Арда.

Площадката е на скален гребен, надвиснал над бездната в местността Върхът край смолянското село Могилица. Разстоянието е 9 км, което се минава за около 50 минути с високопроходим автомобил, защото пътят е през тежък релеф, предупреждават местните хора. От трите най-близки села - Могилица, Арда и Горна Арда, има и пешеходни пътеки.

Туристическата атракция е изградена изцяло със средства на Община Смолян, по програма за туризъм. Инвестицията е около 45 хил. лв. В направата й с доброволен труд са участвали и хора от Могилица, горски и местни ентусиасти. Тържественото й откриване бе направено с издигане на трикольора над площадката и изпълнението на българския химн от родопската певица Гергана Чолакова, в съпровод на гайда от Кристиан Ковачев.

ПОГЛЕД към Арда и Родопите от стъклена площадка. // Всичко за семейството, бр. 41, 08 окт. 2020, с. 29.

ГАЙДАРОВА, Петя. Гледаме Родопите от птичи поглед от площадка над изворите на Арда. // Марица (Пловдив), бр. 218, 19 септ. 2020, с 9.

ОБЩИНАТАоткрива официално „Върхът”. // Родопи Смолян, бр. 1528, 17 септ. 2020, с. 8

Площадката Орлово око е монтирана на ръба на скалите на височина 1563 метра над морското равнище недалеч от прочутата Ягодинска пещера. Построена през 2009 година от туристическо дружество „Родопея“. От нея се открива спиращ дъха изглед към красотите на Родопите и безкрайните хоризонти, вече достъпен за всеки смелчага и любител на адреналина. До самата площадка достъпът за най-пълноценното изживяване е добре да е с водач и то по атрактивния маршрут за връх Свети Илия. Стоманено-бетонната конструкция над скалите издържа три тона товар. Дотам има черен път, който с джип е проходим. Денивелацията от площадката по отвес до шосето в Буйновското ждрело е повече от 600 метра.

От гледката се виждат две-трети от Буйновското ждрело, Борино, Чала, Ягодина, в далечината планините от Гърция, в дъното Пирин и малък връх от Рила. Затова е кръстена „Орлово око”.

ОРЛОВО ОКО, с. Ягодина, Родопи. // [Петдесетте] 50-те най-загадъчни места в България . - София : Труд, 2021 . - 200 с. : с. 127-130.

Пещера „Шаренка” Пещера „Шаренка” е единствената пещера в България, която онагледява рудничарството по нашите земи преди хилядолетия. Намира се на 2,5 км. югозападно от Мадан на левият бряг на дълбок пролом. Тя носи името на най-големия квартал в Мадан - кв. Шаренка.

Камъните в пещерата са със специфичен цвят - червен, кафяв и черен - от някакви странни наслагвания и особени налепи. На няколко метра непосредствено след входа вляво има восъчен манекен на рудничар отпреди хилядолетия. Той е поставен на дървена площадка и е с реални човешки размери. Облечен е с ленена дреха, вълнена наметка, шапка и ботуши от животинска кожа. По-нататък в нишата е поставена възрастна жена - и тя облечена в кожи, лен и вълна. В дъното на маршрута са поставени три манекена на мъже. Те онагледяват труда, който са извършвали. Тавана върху им е грапав и чисто черен, сякаш е пръскан асфалт горе. А стените са жълто - кафяви и по тях сякаш е уливала някаква тъмно - кафява течност. Единият има дебело въже в ръцете си, прокарано през врата и в позиция сякаш влачи нещо много тежко и се напъва да върви напред. Другите двама като че ли гребат с лопати. Всички са с много широки рамене, мускулести, обрасли с дълги коси, бради и мустаци, с парцалени ленти на косите си и грубо изрязана шапка от обработена кожа.

Пещерата е дълга 160 метра, с 8 метра денивелация. 230 квадрата от пещерата са облагородени - има стълби, площадки, мостчета, осветление. Оставащият й капацитет е още 2 - 3 000 квадратни метра. Дейностите по нея са финансирани по проект „Тракийските светилища като основа за популяризиране на туристическото наследство на общините Мадан и Керамоти”.

ЧОЛАКОВА, Анита. Пещера „Шаренка” край Мадан вече е отворена за туристи. // Отзвук (Смолян), бр. 61, 2-3 юни 2008, с. 7.

Връх Свобода се намира на 13 км от Давидково. Някои от местните го наричат Енихан баба, други – Момчил юнак. Живописната пътека до върха е осеяна с над 50 чешми, направени в различен архитектурен стил, дузина беседки и подредени места за барбекю. Върхът се намира на 1943 м височина. Седмоъгълно тюрбе, облицовано изцяло с мрамор, пази саркофага на „покорителя на Родопите” Енихан баба. В близост до гробницата е паметната плоча на Момчил юнак, възпят за смелостта си, с която бранел българите от османците.

Има много легенди за това място, за Енихан баба, който заедно със своите двама братя разрушил няколко села, но Момчил войвода и несломимите родопчани обезглавили тримата братя, а главите им се търкулнали към дерето.

В района се разказва, че на самия връх имало грамадни побити камъни, които са служели за астрономически наблюдения. Те са били съборени през 20-те години на 19 век от султан Махмуд, когато унищожава еничарския корпус от 20 хиляди души. Султанът е рушил всичко, почитано от народния ислям, наследено от езичеството.

През върха е минавал най-краткият път от Тракийската низина до Беломорска Тракия и още в древността е бил обявен за свещен път.

Местните вярват, че на високото родопско било се церят всякакви болежки, и масово го посещават веднъж годишно за пречистване на духа и с лечебна цел. Дават се курбани и се преспива в подножието. Правят го и християни, и мюсюлмани.

Бозукова, Славка. Чудесата на Родопите : 50 легенди / Славка Бозукова . - София : Екрит медиа, 2022, с. 111-113

С височината си от 1926 м връх Снежанка се явява най-високият връх в околностите на гр. Смолян и курорта Пампорово. Върхът е само на 15 км. от Смолян и се извисява над Смолянските езера, а в подножието му са Орфееви скали и голямата телевизионна кула. Според митични разкази именно тук Орфей е огласял планината с вълшебните звуци на своята арфа.

Строежът на телевизионната кула е започнал през 1973 г. и е завършен през 1978 г., когато е пусната в експлоатация. Тя е висока 156 м, проектирана с цилиндрична форма и има два пръстена. В първия, долен пръстен, се помещава техническото оборудване за телевизионните съоръжения. Вторият, горен пръстен, е изграден на 93 м от земята и осигурява обща височина 2019 м. В него се помещава кафе-бар и панорамна тераса, която осигурява 360-градусов изглед над околността. От тук се вижда курорта Пампорово, обсерваторията Рожен, но погледът ви може да обхване Рила и Пирин, а с по-зорко око или уред може да се види и Егейско море.

Кулата на връх Снежанка е един от Стоте национални туристически обекта и една от основните забележителности на курорта Пампорово. До кулата може да се стигне с лифт, пеша или с автомобил, но само през топлите месеци, когато няма сняг.

Статия и снимка: Евтимова, Виолета. Фото пътеводител на Западни Родопи / Виолета Евтимова ; Снимки Виолета Евтимова ; и др. . - София : Травъл Буукс, 2017 . – 249-241

Река Арда образува невероятно живописен малък каньон, наречен Горло, само на десетина километра след изворите си. Намира се между селата Смилян и Кошница, на около 3 километра след село Смилян, някъде по средата между разклонението за къмпинг Трошачката и отбивката за крепост Калето. Пътеката за каньона започва от шосето вляво от оградата на зеленчукова градина. Има малка жълта указателна табелка стрелка, която обаче трудно се вижда сред високите храстите.

Горлото е оформен в тесен, но дълбок участък, където река Арда проправя пътя си между две отвесни скали. От там идва и името на каньона, заради неговата форма, която наподобява гърло. Дълбочината на водата стига до 6 метра, а в края на зимата, пълноводната река Арда понякога вдига нивото си с още 5-6 метра като запълва каньона до горе.

Скалите са гладко изваяни, а водите на реката придобиват тъмен оттенък. Това се дължи на факта, че мястото е скрито от слънцето под високите скали. Тук цари загадъчност, тишина и спокойствие - мястото е на завет, без полъх, с тихи и дълбоки леещи се води.

За всички посетители на тази забележителност се предлага и 10 минутна разходка с лодка.

ИВАНОВА, Ели.Седем дни в Родопите : от Ивайловград до Гоце Делчев / Ели Иванова . - София : Сиела Норма, 2020 . - 164 с.