Skip to main content

Краезнание

 

ВЕНИНСКИ, Васил. Мъжко време : Разкази / Васил Венински . - Смолян : Зеа Принт, 2020 . - 188 с.
  Васил Венински е родом от с. Павелско, Смолянско. Написал е монографията „Павелското училище – светилището от Средните Родопи“. В белетристичните си книги „Деребейски времена“, „Въгленчета от безкрая“, „Разровена жарава“ и „Прекършена севда“ описва животът на родопчани през турското робство и първите следосвобожденски години, като повечето от разказите са създадени въз основа на действителни случки и събития. Тази тема продължава в книгата „Мъжко време“, но за първи път в нея авторът разглежда устояването на човешки ценности в условията на войни – двете Балкански и Първата световна. Стилът на творбите е увлекателен, а езикът е достъпен. Сюжетите са вълнуващи, защото са истински, а героите са конкретни, със своя биография и съдба. Като приложения са дадени редица документални свидетелства, за да обогатят историческите събития, описани в някои от разказите.
  

 

ГОСПОДИНОВ, Господин. Пътуване през един живот : (Рошави спомени) / Господин Господинов . - [Смолян] : Б. изд., [2020] . - 147 с.: 6 л. цв. ил.
  Господин Господинов е роден в с. Долно Белево, Димитровградско. Средното си образование завършва в гр. Кърджали. Учи висше образование в Московския геологопроучвателен институт „С. Орджоникидзе“. След завършването му се връща в България и е разпреден на стаж в Геоложка бригада „Давидково“ през 1959 г. Там са първите негови срещи с реалностите и практиката на производственото геологопроучвателно ежедневие, където работи до пролетта на 1961 г. След работа в Димитровград, Сливен и с. Сърница, през 1971 г. се премества със семейството си в гр. Смолян, където е назначен в рудник „Герзовица“. Остава в този град за постоянно, с изключение на времето, когато работи във Виетнам от 1985 до 1989 г. На въпроса „Защо останах в Смолянско и Смолян?“ авторът отговаря: „Природата, хората, професията е най-краткият отговор.“

  

 

ЗГУРОВ, Тодор. Дарове от планината : поминък, здраве, благоденствие / Тодор Згуров . - Смолян : Зеа Принт, 2020 . - 197 с.
  Настоящото издание е представена така: „Тази книга е за онези, за които Планината не е само география! За онези, които в динамичния и технологичен свят искат успешно да се адаптират към предизвикателствата на деня – екологични, здравни, социални и икономически кризи. За онези, които искат да знаят, за да могат да развиват устойчиви дейности – за да го има Хляба, Здравето, Настоящето и Бъдещето!
   Планината – тази благодатна земя с все още съхранени жизненоважни за Живота ресурси – вода, въздух, почви, минерали, гори…

   Използваме ли рационално тези уникални планински дарове? С какво те конкретно допринасят за нашето здраве и дълголетие? Какви са работещите идеи за печеливш бизнес в Планината?

  Това интересно и първо по рода си издание дава атрактивни и приложими отговори! Един незаменим наръчник от полезни знания за добро здраве, успешен бизнес и желано благоденствие…“

 

КАЗАНДЖИЕВ, Светозар. Незабравимите забравени : христоматия 2 / Светозар Казанджиев . - Смолян : Проглед, 2020 . - 494 с.
  Втората част на христоматията ни предлага още 33 личности, гордост за Смолянския край. Както самият автор пише: „Вижте какви имена само, започват с фуражка, и то на каква глава, на полк. Владимир Серафимов и завършват с калимявка – на митрополит Антоний… Без тях е немислима най-новата история на планината.“
nbsp;  Различни са поприщата, на които са се посветили включените в изданието личности – това са родоповедите Христо Караманджуков, Николай Вранчев, Петър Маринов, Андрей Печилков, художниците Владимир Рилски, Михаил Карапаунов, Петър Стайков, изпълнителите на родопска музика и песни Дафо Трендафилов, Апостол Кисьов, Радка Кушлева, Манол Радичев, Надежда Хвойнева, Веселин Джигов, Бойка Присадова. Потомци на знаменити родопчани са акад. Ростислав Каишев, актьорът Стефан Данаилов, цигуларят Васко Василев. Творци на словото са Любомир Левчев, Никола Гигов, Георги Майоров, Тодор Коруев, Ганчо Керечев, сред тях има и трима чужденци – Уилям Мередит, Расул Гамзатов, Ласло Наги. Авторът ни запознава още с Камен Боляров, Атанас Капитанов, Димитър Райчев, Тодор Гугински, Людмил Стайков и Шевкет Чападжиев.

 

МАРИНСКИ, Филип и др. В Широколъшко говорим така / Филип Марински, Мария Каврошилова-Радичева . - София : Фарго, 2020 . - 153 с.
  Тази книга е адресирана към бъдните поколения, за да се запази връзката между нашите предци, които са „с дълбоко проникнал в родния край корен“, днешното и идните поколения, които може никога да не се заселят в родната планина. Тъй като диалектът на широколъчани изобилства с думи, които са непознати за книжовния български език, точно тях авторите искат да спасят от забравата. Творческият тандем, създал книгата, е подпомогнат от 20-тина души наследници на селата Гела, Широка лъка, Стойките, Грашищата, Солища, Стикъл, Кукувица, Върбово и Катраница. Изданието съдържа речник: „Буквален или смислов превод на диалектните думи в широколъшкия район“, като е добавено по едно примерно изречение за това, как съответната дума се вписва в речта. Добавен е и списък: „Думи от диалекта, които се „родеят“ с такива от книжовния език, но се произнасят различно“. Изключително интересни са приложените специфични словосъчетания и сентенции.

 

ОВЧАРОВ, Николай и др. Момчил - Родопският цар / Николай Овчаров, Пламен Павлов . - Варна : Славена, 2020 . - 71 с.
  През 2020 г. се навършиха 675 г. от кончината на Момчил юнак в кърваво сражение с османските турци пред стените на Перитеорион. Поради тази причина 2020 е обявена за Година на родопския цар Момчил. Създаден е Инициативен комитет, в който влизат редица известни българи. Идеята се заражда в гр. Златоград, до който се намира връх Света Неделя и една от крепостите на Момчил. Кулминацията на честването е издигането на паметник на българо-гръцката граница, изобразяващ родопският юнак с поглед към мечтаните земи на Беломорието.
  Настоящата книга е приносът на авторите към тези чествания. Тя е част от поредица издания на Етнографски комплекс – Златоград. Кой е Момчил юнак? За повечето хора той е герой от легендите, но всъщност е реална личност, за която има доста исторически източници, които ни позволяват да видим различни страни от живота му.

  

 

[ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТ] 85 години музейно дело в Средните Родопи : ВСЕСТРАННОТО ИЗУЧАВАНЕ НА РОДОПИТЕ . - Смолян : Зеа Принт, 2020 . - 88 с.
  Каталогът е посветен на 85 години от поставяне началото на музейното дело в Средните Родопи. Изданието е богато илюстровано и проследява както историята, така и настоящето на Исторически музей - Смолян. Книжката ни връща назад във времето, когато Стою Шишков през 1935 г. прави дарение от 50 000 лева „за уредба и поддържане на Етнографски музей за Родопската област с Беломорието на юг при читалището в село Устово“. Начинание, което не се осъществява докрай. Историческият преглед продължава с организираното музейно дело през 50-те и 60-те год. на XX век, значими достижения в изложби през 60-те и 70-те год., нови етап в развитието на музейното дело през 70-те и 80-те год., съвременното музейно дело с учредяване на постоянна експозиция „Културно-историческо наследство на Родопите от древността до наши дни“ през 1989 г. Съвремието е представено с музейните фондове и колекции, осъществени проекти и музейната мрежа в област Смолян.
  

 

ПАНАЙОТОВ, Павел и др. Сбирковия род от с. Соколовци (Смолян) / Павел Панайотов, Димитър Свирков . - София : Б. изд., 2019 . - 256 с.
   Родовата история на Сбирковия род от с. Соколовци излиза със съдействието на всички наследници, пожелали създаването ѝ. Всички разкази, изображения и данни са предоставени от участниците в събитията, техни родственици или са взети от официалните архиви. Целта е историята на рода да се запази жива и да се помни поколения наред. Началото започва със спомените на пра-пра дядото на рода Атанас Сбирко кехая, роден през 1833 г. и завършва в днешни времена - с раждането на последния родственик през 2019 г. За да съхранят духа на всяка епоха, авторите са запазили езика, на който са говорили хората тогава, като са включили множество обяснителни бележки.

 

 

ПЕЧИЛКОВ, Андрей. Писма на родопския поет Иван Шишманов-Бистров до Коста Чилингиров / Андрей Печилков . - Смолян : ЗЕА - Принт, 2020 . - 75 с.
  Иван Шишманов (с псевдоним Бистров) е роден през 1894 г. в с. Карлуково (дн. Славейново). Изследователите на неговото поетично творчество Славка Мариновска, Георги Талев и Димитър Мариновски справедливо посочват, че той достига до „най-модерните, т.е. символистите“. По-голямата част от неговите творби са създадени на фронта на Първата световна война. Той е автор на стихотворението „Край гората“, което е превърнато в песен със заглавие “Белокаменна чешма“ и се приписва на Димчо Дебелянов. В настоящото издание са публикувани писмата на Иван Шишманов до неговия близък приятел Коста Чилингиров. Те се съхраняват в Държавен архив – Смолян, в личния архив на Коста Д. Чилингиров (ф. 422к). По времето, когато ги е получавал, той е ученик в Средното търговско училище при Пловдивската търговско-индустриална камара. Едни от тях са на пощенски картички, а други – на обикновени хартиени листове. В книгата са подредени хронологично и имат стойност на публицистични творби.

 

УСТОВО през ХХ век : [Фотоалбум] = USTOVO in the twentieth century / Състав. Зоица Начева, Коста Начев . - Смолян : Принта КОМ, 2020 . - 312 с.: с цв. ил.
  Снимките, включени в албума, обхващат период от края на XIX в. до началото на XXI в. Фотосите са почти 700, като събирането им започва още от 2015 г., когато съставителите подготвят албум за фотографа Крум Савов. Те се срещат с множество хора в търсене на най-добрите фотографии, които отразяват цялостния живот на устовци в неговото многообразието, като обхващат бита, поминъка, занаятите, културните и просветни традиции, водещите личности и събития, обикновените трудови хора и делата им. Зоица и Коста Начеви записват историите на хора, които разказват спомени и случки с техни близки, живели през миналото столетие, част от които са включени като анотации или като самостоятелни текстове към разделите на албума. За уточнения е използвана книгата на доц. Христо Гиневски „Миналото на Устово“. Историята на селището в снимки е представена без акценти в една или друга посока и независимо от политически пристрастия.