ХАДЖИ ХРИСТО ПОПГЕОРГИЕВ е роден в Устово през декември 1835 г. в семейството на свещеника Георги Попниколов. Учи в килийно училище, но бедността на семейството и загубата на бащата не позволяват да продължи образованието си. Занимава се с абаджийство, става прочут майстор – шивач и уважаван търговец. След загубата на две съпруги и двама сина, търси утешение на Божиите места в Ерусалим (ок. 1855–1858 г.). Третата му съпруга ражда 10 деца, които поставят началото на Хаджихристовия род. Той е голям радетел за българско училище и независима българска църква. Един от инициаторите е в Устово да се създаде модерно училище с нова удобна сграда, за което дарява много средства. Взема дейно участие и в борбите за присъединяване на Смолянско към България. Той не дочаква освобождението на родния край от османско владичество. Умира през 1902 г. и като признание за заслуги към родното място, църква и народ, е погребан в двора на катедралния за Средните Родопи храм „Св. Никола“ – Устово.