Възрожденският учител и свещеник Константин Дъновски е роден на 20 август 1830 година в Читак, (днес Устово, квартал на гр. Смолян). Завършва местното килийно училище в църквата „Свети Никола”. После отива в гръцко училище в Пловдив. След това се премества в Татар Пазарджик в училището на Никифор Хаджиконстантинов- Мудрон. На 17 години се завръща в родния край и става учител в устовското килийно училище. Там преподава освен гръцки и български език и по този начин буди народностното чувство у съселяните си. Това дразни гръцките духовници и местни гъркомани, които го отстраняват от училището. Заплашван със съд и дори с убийство през 1848 г. близките му го изпращат във Варненско. Така завинаги се свързва с този край, там израства като виден възрожденски деец. Става първия български учител в с. Николаевка. През 1857 г. е ръкоположен за свещеник и служи в църквата на Николаевка и в „Св. Богородица” - Варна. След обявяване на независима българска църква през 1860 г. той действа за построяване на българско училище, което е открито през 1862 г. Един от етажите е преустроен за църква. Така през 1865 г. там е отслужена църковна служба на български език. Така Константин Дъновски е първият български учител и български свещеник във Варна. И след Освобождението продължава да служи на българската църква във Варна и София. Умира през 1918 година и е погребан в двора на църквата „Св. Богородица” във Варна. Негов син е Петър Дънов - духовен водач, създател на собствена теософска школа, известна под името „дъновизъм”.